Като вокалист на групата Revolverheld, Йоханес Страте е в очите на обществеността. В интервю бащата разкри защо музикантът държи сина си максимално далеч от социалните мрежи.
Facebook WhatsApp Mail TwitterЧетирима момчета от Хамбург правят поп сцената опасна от почти 20 години: групата Revolverheld се превърна в неразделна част от немската музикална сцена. С песни като "Spinner" или "Hold on to me" те щурмуваха класациите и свириха в пълни зали. Но за Revolverheld не може да става въпрос да се изправиш след милиони продадени записи и множество награди. Точно обратното: в петък (8 октомври) ще излезе шестият студиен албум "Neu relates".
За фронтмена Йоханес Страте (41) прокарването на нови позиции не е трудно. „Не съм човек, който винаги трябва да следва едни и същи стъпки“, обяснява музикантът в интервю за информационната агенция spot on news. 41-годишният семеен мъж също така разкрива дали групата някога е мислила да напусне, защо не показва лицето на сина си в социалните мрежи и в кое телевизионно шоу може да си представи завръщане.
Новият албум на Revolverheld е озаглавен „Нови истории“. Има ли нещо, което искате да разкажете по нов начин?
Йоханес Страте: Някои неща. Едноименната песен е продължение на "Нашата история е разказана" от последния албум. Песента е за връзка, която в крайна сметка се проваля. През последните няколко години приятели непрекъснато идваха при мен и казваха: „Наистина е много хубава песен, но е толкова безнадеждна. Какво става с теб?“ И тогава си помислих, че просто ще продължа да пиша песента. Ще дам още един шанс на двойката. Малък спойлер: Този път ще успеят. Но има и много нови неща за разказване. През последните години нашето производство на албуми и начин на работа се промениха. Никога не се уморяваме да си казваме наново.
Песента "New Stories" също е за разкриване на нови позиции. Лесно ли ви е да оставите нещата зад гърба си и да започнете нещо ново?
Strate: Да. Не съм човек, който винаги трябва да следва едни и същи стъпки. Не се страхувам от новите неща, но съзнателно ги търся и понякога ги провокирам. Такива сме ние като група. Не ни се иска да издаваме един и същ сингъл 20 пъти, защото звукът работи добре. Това би било твърде скучно за нас. Щастливи сме, когато можем да правим нещата по различен начин и да преоткриваме себе си от време на време. Това прави музиката забавна. Иначе щеше да е работа на парче, а това никак не го искаме.
Revolverheld съществува от почти 20 години и не винаги всичко е хармонично в една група. Има ли теми, които взаимно се карат?
Strate: Ако работите заедно за по-дълъг период от време, всичко става по-спокойно. Някога бяхме млади и диви и слагахме всяка дума на златния кантар. Днес просто се радваме, че правим музика заедно толкова дълго време и хората все още идват на концертите. Имаме и лукса да си правим почивки. Пътуваме по-спокойно и вече не спим в младежки общежития. Ето защо винаги има малко причини да се биете помежду си.
Мислили ли сте някога да се откажете?
Strate: Не, в никакъв случай.
Имате син от 2012 г. Опитвал ли се е с инструменти или пеене?
Strate: Той е музикален и наистина харесва музиката. Но още не е научил инструмент. Мисля, че е добре, когато децата са освободени възможно най-дълго и не са прекарали цялата седмица. Започнах да свиря на китара едва на десет. Открих това рано. Мисля, че е добре, когато децата в началното училище все още могат да играят в градината следобед.
Не показвате лицето на сина си в социалните медии. Защо?
Strate: Мисля, че е странно, когато го правиш. Много американци по-специално представят децата си в социалните медии от раждането им или създават свои собствени акаунти за тях. В САЩ деца вече са завели дела срещу родителите си. Мисля, че децата нямат място в социалните медии. В крайна сметка синът ми ще поиска Instagram. Когато порасне, може да реши сам.
Какво ви харесва най-много в това да бъдете баща?
Strate: Разширява хоризонтите ви. Освен това имате нов спаринг партньор в живота, с когото можете да обсъждате теми и който има съвсем различен поглед върху света. Това много ме радва.
Как успявате да балансирате между семейството и кариерата?
Strate: Това не е трудно. Аз съм на турне в немскоговорящите страни и съм вкъщи на всеки няколко дни, когато съм на път за по-дълъг период от време. Но през повечето време има само индивидуални срещи. След това ме няма само за ден-два и затова работи добре.
В песента си "Keine Zeit" вие описвате основен проблем в нашето общество. Как се справяте със стреса? Има ли нещо, за което съзнателно отделяте време?
Strate: Отделям време за семейството и личните въпроси като цяло. Намирам се в момент, в който мога да кажа: днес не мога да се свържа с мен. Но в музикалната индустрия обикновено е стресиращо. Повечето хора, които работят за звукозаписна компания, са постоянно претоварени. Нормално е всеки да има повече проблеми на масата, отколкото може да се справи. „Нямам време“ следователно се превърна в напълно нормално изречение – което е болно.
Бил си член на журито за „The Voice Kids“ два пъти преди. Бихте ли искали отново да седнете на въртящия се стол?
Strate: Намерих „The Voice“ за красиво и приятно изживяване. Децата пеят на много високо ниво и се радват толкова много, че ми се стори страхотно. Ето защо определено мога да си представя да участвам отново.
В подкаст вие наскоро критикувахте град Хамбург, че прави много малко за поп музикантите. Например, няма да имате собствена зала за репетиции и ще трябва да наемете стая временно. Защо не се преместите?
Страте: Не мисля, че в други германски градове е по-добре. Това е общонационален проблем. Поп музиката не е толкова важна в Германия, колкото в Скандинавия например. Там има много субсидии, но не и в тази държава. За нас класическата музика е свещена и силно се насърчава. Поп музиката е недолюбваният доведен син.
И какво може да се направи, за да се подобри ситуацията?
Strate: Със скандинавския модел музикантите могат да кандидатстват за помощ за турне, да получат автобус и да направят турне в Европа. Ето как групи като Mando Diao успяха да преминат националните граници. Никога не сме го правили и никога няма да го направим, защото на поп музиката се усмихват.
